Македонският език

Македонският език е уникално явление в европейската лингвистична действителност от средата на ХХ век. Неговата поява няма нищо общо с нормалното възникване и развитие на естествените езици на континента.
Македонският език е идея, зародила се още през 1887 г., когато Стоян Новакович – сръбски политик, министър-председател, министър на външните работи, председател на Сръбската академия на науките и сръбски посланик в Цариград – в доклада си до министъра на просветата в Белград, очертава плана за подмяна на българското национално съзнание със сръбско, чрез временно изграждане на македонско самосъзнание. Заедно с Наум Еврович и Коста Групчевич, той се договаря за издаването на в. “Македонски глас”. В специална програма като самостоятелна точка е посочена: употребата на македонският диалект на българският език без българско членуване и с все по-голямо смесване със сръбския език. Белградските наставници заедно със скопските си помощници, налагат македонизма като идейно течение на сърбизма и в науката и езикознанието.

„Тъй като българската идея, както е известно на всички – пише Новакович – е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще ѝ бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма, или в разумни граници отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение, отколкото с македонизма. В тази посока ми се струва най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар трябва с македонския да се съедини сръбският буквар, но така, че македонският да е две трети, а сръбският една трета, при това във втората му половина. Букварът трябва да се напише със сръбския правопис и с внимание за добра транскрипция на македонския диалект.“

Следващата крачка в утвърждаването на македонският език прави неговият последовател Кръстьо Мисирков – филолог и публицист. През 1903 година, докато е в София, той публикува книгата „За македонските работи“, в която поставя основите на днешния македонски език. Според тази книга за база на създаването на македонския език трябва да се използват българските диалектите, говорени от населението в централните части на Вардарска Македония.

Официалното раждане на македонския език

Македонският език се доближава до своето реализиране като през 1934г. Балканският секретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал в Москва, официално въвежда понятията „македонизъм“ и „македонска нация“. На 2.VIII.1944 г. в манастира “Прохор Пчински”, в СРМ (в рамките на СФРЮ), на първото заседание на АСНОМ (Комунистическа организация, под името Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония) се издава декрет за “службен” език, който да “влегува веднага во сила”. Няколко месеца по-късно – пак по административен път – македонският език се досъчинява и утвърждава предимно с гласуване от 10 учители, 1 поет и 1 политик – представител на АСНОМ на заседание в Градския одбор (общината) в Скопие (27.ХI.-3.ХII. 1944 г.). Чрез създаването на македонския език, Русия и покровителстваната от нея Сърбия, започват осъществяването на крайната фаза на дебългаризация на Македония. Това е един от механизмите за заличаването на българското самосъзнание на хората в Македония.

Македонският език вече е факт. След 1944г., когато Вардарска Македония става част от Титова Югославия, се достига до върха в процеса на заличаване на българското и разкъсването на българския народ и език. Българите от Македония са подлагани на невиждан терор и репресии от Югославската служба за държавна сигурност (УДБА), ако не се съгласят със съчиняването на така наречения „македонски народ и език“. Над 200 хиляди българи минават през лагерите и затворите в СФРЮ, като голяма част от тях, никога не излизат от тях.

Някои от източниците, използвани при изследването на македонския език:

“Съчиняването на така наречения македонски книжовен език” – от ст.н.с., к.ф.н. Ив. Кочев и Ив. Александров, и Проф. Ото Кронщайнер
„Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“ – Коста Църнушанов, София, 1992г.
“Титовци без маска” – Дино Кьосев, София, 1952 г.
“Изповед от Титовия „рай”” – Блага Божинова, София, 1992 г.